← Обратно към статиите

"Ние тук в Англия си имаме X" — за българите в чужбина, които са забравили чии са

Има един специфичен тип българин в чужбина, който не мога да преглътна.

Обажда се на роднините си в България и започва така:

"Ние тук в Англия си имаме..."
"При нас в Германия е..."
"Тук в Холандия хората..."

Подтекстът винаги е един и същ: вие там сте назад. Аз съм напред. Вече не съм от вас.


Новите Bulgarian-Brits

Живели са 3–5 години в Западна Европа и изведнъж са се превърнали в местни аристократи. Говорят с онзи акцент, който са си изработили за 6 месеца. Вмъкват английски думи не защото са забравили българския — а защото искат да покажат, че са над него.


Какво показва Reddit

Пуснах търсене в r/bulgaria. Ето какво излезе:

57 upvote-а, 121 коментара
"Сериозен въпрос: Какво мислите за българите, които ги е срам от родината си?" — Човек среща българин в чужбина, който се преструва, че е от друга държава. "Срам го е, че 'цяла Европа ни мачка', че не иска да го 'мислят за престъпник'."
147 upvote-а — топ коментар
"С България — не. От немалка част от българите — срам ме е."
Българин в Германия
"Няма да забравя момента, в който се представих на колегите... Някой ме гледаха странно, а други с отвращение. Минаха години докато си изчистя образа."
41 upvote-а
"Тези дето ги е срам имат комплекси за малоценност."
Да забележим: срамува се не от СЕБЕ СИ. Срамува се, че циганите и турците "развалят" бранда. Комплексът е национален, не личен.

Откъде идва това?

Разбирам защо българите напускат. Икономиката не е цвете. Заплатите са ниски. Възможностите са по-малко.

Няма нищо срамно в това да търсиш по-добър живот.

Но има нещо срамно в това да се преструваш, че произходът ти е неудобен багаж, който трябва да скриеш.


Какво сме ние всъщност

Българите са народ, който е оцелял 1300 години на кръстопът между империи.
И ти се срамуваш от това?
Защото си живял 3 години в Лондон и си си купил Oyster card?

Англичаните не са построили Лондон заради теб. Германците не са създали социалната си система заради теб. Ти си гост. А гост, който плюе дома си, не е гост — той е беглец от себе си.


Какво всъщност става

Икономическата ситуация е временна. Преди 15 години поляците чистеха тоалетни в Лондон. Днес Варшава догонва Мадрид по БВП на глава.

ДНК-то ти е постоянно. Корените ти са постоянни. Историята ти не се променя в зависимост от това дали взимаш £2000 или 2000 лв на месец.

Можеш да мразиш политиците. Можеш да мразиш корупцията. Можеш да си тръгнеш.

Но да се срамуваш, че си българин? Това не е мнение. Това е предателство.

Преди всичко — към себе си.


— Kiril

Срещали ли сте такива българи в чужбина? Какво им казвате? Има ли нещо, което може да ги накара да се обърнат и да видят какво всъщност са изоставили?